Изборът на кученце доберман не трябва да започва от снимка в интернет. Доберманът е интелигентна, енергична и силно свързана с човека порода. Затова решението трябва да се вземе внимателно, с проверка на произхода, здравето, характера и условията, в които расте кучилото.
Отговорният развъдчик не продава просто кученца. Той планира връзките, познава родителите, следи здравето на линиите и подготвя кученцата за живота им в нов дом. Разликата между такъв подход и случайна продажба често личи още при първия разговор.
Снимката може да покаже цвят, стойка и изражение. Тя обаче не може да покаже произход, характер, здравен статус и начина, по който кученцето е отглеждано през първите седмици.
При добермана тези фактори са особено важни. Това не е порода, която се избира само по външен вид. От кученцето ще израсне силно, активно и чувствително куче, което има нужда от стабилна психика, добра социализация и ясна връзка със стопанина.
Отговорният развъдчик ще ви задава въпроси. Той ще иска да знае къде ще живее кучето, имате ли опит, какъв режим можете да осигурите и дали разбирате нуждите на породата. Това не е формалност. Това е знак, че човекът отсреща мисли за бъдещето на кучето, а не само за продажбата.
Случайната продажба обикновено изглежда по друг начин: малко информация, бърз натиск за капаро, липса на документи, неясни родители и отказ да се покажат условията. Ако основният аргумент е само „кученцето е красиво“, трябва да сте внимателни.
Преди да изберете кученце доберман, трябва да получите информация за родителите. Не само имена, а реална представа за произход, характер, здраве и причина за конкретната връзка.
Родословието не е просто лист хартия. То показва произхода на кучето и връзката му с предишни поколения. Чрез него може да се проследи линия, титли, развъдна история и принадлежност към призната киноложка система.
Когато кученце се предлага без родословие, произходът му остава неясен. Това затруднява оценката на породния тип, наследствените рискове и развъдната стойност. При порода като доберман това не е маловажен детайл.
Попитайте кой издава родословието, кога ще го получите и дали данните на родителите могат да се проверят. Отговорният развъдчик няма причина да избягва тези въпроси.
Характерът на родителите има голямо значение. Доберманът трябва да бъде уверен, контактен, стабилен и управляем. Прекалената плашливост, нервност или необоснована агресия са сериозен сигнал за проблем.
Попитайте как се държат родителите с хора, с други кучета и в непозната среда. Добре е да видите поне майката, когато това е възможно. Тя не трябва да изглежда изтощена, силно уплашена или напълно неконтролируема.
Не избирайте кученце само защото родителите изглеждат „страшни“ или „едри“. При добермана стабилната психика е по-важна от внушителния външен вид.
Здравните изследвания са важна част от отговорното развъждане. Развъдчикът трябва да може да обясни какви проверки са направени на родителите и защо са важни.
При добермана е разумно да се пита за сърдечен статус, генетични тестове, стави и общо ветеринарно проследяване. Не е достатъчно да чуете само „родителите са здрави“. По-добре е да получите конкретна информация, документи или поне ясно обяснение как се следи здравето в развъдника.
Здравните изследвания не дават абсолютна гаранция, че кученцето никога няма да има проблем. Те обаче показват, че развъдчикът работи отговорно и не разчита на случайност.
Добре гледаното кучило личи по поведението, външния вид и средата. Кученцата трябва да са жизнени, чисти, любопитни и с добър контакт с човека. Не е нормално да изглеждат апатични, прекалено слаби, мръсни или постоянно уплашени.
Средата също е важна. Мястото трябва да бъде чисто, спокойно и безопасно. Кученцата трябва да имат контакт с хора, да чуват нормални домашни звуци и постепенно да свикват с различни стимули.
Попитайте как са хранени, как са обезпаразитявани и дали имат поставени ваксини според възрастта. Отговорният развъдчик ще знае точните дати и няма да отговаря общо.
Добър знак е, когато развъдчикът познава всяко кученце по характер. Той може да каже кое е по-активно, кое е по-спокойно, кое търси повече контакт и кое е по-подходящо за конкретен тип стопанин.
При покупка на кученце доберман трябва да получите ясни документи. Те защитават и вас, и кучето.
Обикновено трябва да има ветеринарен паспорт с нанесени ваксини и обезпаразитявания, данни за микрочип, договор за покупко-продажба и информация за родословието. В договора е добре да има данни на развъдчика, данни на купувача, описание на кученцето, дата на предаване и условия при здравословен проблем.
Не приемайте устни обещания вместо документи. Ако ви казват, че „родословието не е важно“ или „може да се извади по-късно“, поискайте ясно обяснение. При отговорното развъждане произходът не е дребен детайл.
Преди да вземете решение, задайте конкретни въпроси. Начинът, по който развъдчикът отговаря, често казва повече от самите отговори.
Попитайте кои са родителите и защо е избрана тази връзка. Попитайте какъв характер имат. Поискайте информация за здравните изследвания. Проверете как са отглеждани кученцата, с какво се хранят и каква социализация са получили.
Задайте и практически въпроси: кога могат да напуснат майката, какви ваксини ще имат, какъв режим препоръчва развъдчикът през първите дни и дали ще остане на разположение след взимането на кученцето.
Отговорният развъдчик няма да се подразни от тези въпроси. Той ще ги очаква.
Една от най-честите грешки е избор само по снимка. Красивото кученце не е автоматично здраво, добре социализирано или подходящо за вашия начин на живот.
Друга грешка е покупка заради по-ниска цена. При кученцата разликата в цената често идва от разлика в грижа, документи, здравни проверки и качество на развъдната работа. Евтиното решение може да се окаже скъпо по-късно.
Грешка е и да се бърза. Ако развъдчикът настоява да платите веднага, без да ви даде информация, това е сигнал за внимание.
Не подценявайте и характера. Най-едрото или най-смелото кученце не винаги е най-подходящото. По-добре е изборът да стане с помощта на развъдчик, който познава кучилото.
Обикновено кученцето трябва да остане при майката и кучилото поне до възраст, в която е достатъчно самостоятелно, социализирано и с поставени първи ваксини според ветеринарния план. Най-често това е около 8 седмици или по-късно, според състоянието на кученцето и изискванията на развъдчика.
Добре е да видите поне майката, когато това е възможно. Бащата понякога е от друг развъдник или друга държава, но развъдчикът трябва да може да покаже информация за него – име, родословие, снимки, резултати, здравни данни и причина за избора на тази връзка.
Родословието е официален документ за произхода на кучето. То показва родителите и предците му и доказва принадлежност към породна линия. При добермана родословието е важно, защото помага да се проследят произход, селекция и развъдна история.
Не е разумно. Снимката не показва характер, здраве, условия на отглеждане, документи и поведение. Преди покупка трябва да получите информация за родителите, кучилото, здравните грижи, документите и развъдчика.
Ако търсите кученце доберман от развъдник с документиран произход, можете да разгледате наличните кучила и очакваните връзки в DI Valle Pica Doberman’s.
Родителите на кученцата са изложбено проверени добермани с международни титли. Профилите на всяко куче – произход, резултати и здравни данни – са достъпни в секцията Our Champions.
Наличните кученца и очакваните кучила са публикувани в секцията Dogs for Sale.
