Стандарт на добермана – определя не само как трябва да изглежда породата, но и как да се движи, да се държи и да е изградена. Породният тип не означава просто красиво куче. Той означава правилна структура, балансирани пропорции, стабилен темперамент, уверен израз и движение, което показва сила без грубост.
Официалният стандарт на FCI за добермана е стандарт №143. В него породата е описана като средно голямо, силно и мускулесто куче, което въпреки субстанцията си трябва да запазва елегантни линии и благородно излъчване. Доберманът е класифициран в група 2 – пинчери и шнауцери, молосоиди, швейцарски планински и пастирски кучета, секция 1 – пинчери и шнауцери, с работен изпит.
FCI Standard №143 е официалният документ, по който се оценява дали един доберман отговаря на породния тип. Стандартът е с дата 13.11.2015 г., публикуван е на английски на 17.12.2015 г. и важи за всички страни членки на FCI. Породата е с произход Германия и е класифицирана в група 2, секция 1 – пинчери и шнауцери, с работен изпит.
Породният стандарт не е лично мнение на съдия, развъдчик или собственик. Той е официална рамка, в която са описани структурата, пропорциите, характерът, движението, козината, цветовете, размерите и недостатъците на породата.
Породният стандарт е официалното описание, по което се оценява дали едно куче отговаря на типа на породата. Той не е въпрос на личен вкус. В стандарта са описани общото впечатление, пропорциите, главата, захапката, корпусът, крайниците, движението, козината, цветовете, размерите и недостатъците.
При добермана стандартът има особено значение, защото породата трябва да съчетава сила, елегантност, стабилен характер и работна пригодност. Куче, което изглежда ефектно, но няма правилна конструкция, стабилен гръб, добро движение или породен израз, не показва пълния тип на добермана.
Доберманът не е създаден само като ефектно изложбено куче. В FCI стандарта предназначението му е описано като куче за компания, защита и работа. Това означава, че породният тип трябва да съчетава външна елегантност, физическа сила, стабилен характер и работоспособност.
По стандарт доберманът е средно голямо, силно и мускулесто куче. Линиите на тялото трябва да бъдат елегантни, стойката – горда, а изразът – решителен. Това е важна част от породния тип: доберманът не трябва да изглежда нито тежък и груб, нито лек и слаб.
Правилният доберман създава впечатление за сила, контрол и суха мускулатура. Той трябва да има ясно изразена породност, без прекомерност. Прекалено тежкото тяло нарушава елегантността. Прекалено леката конструкция нарушава силата и работния облик.
Породният тип при добермана не се изчерпва с глава, корпус и движение. Характерът също е част от стандарта. Доберманът трябва да бъде уверен, контактен, работоспособен и стабилен в поведението си.
FCI описва добермана като приятелски и спокоен, силно привързан към семейството, лесен за обучение, работоспособен, смел, уверен и адаптивен към социалната среда.
Прекалената нервност, страхливост или неконтролирана агресия не са породен тип. Правилният доберман трябва да бъде внимателен към средата, но управляем и добре свързан със своя водач.
Една от най-важните особености на породата е почти квадратният формат. Това е особено изразено при мъжките. Дължината на тялото, измерена от предната част на гърдите до седалищната кост, не трябва да надвишава височината при холката с повече от 5% при мъжките и 10% при женските.
Корпусът трябва да бъде стегнат и добре замускулен. Гърбът е къс, здрав, с добра ширина и мускулатура. Холката трябва да бъде изразена, особено при мъжките, защото тя определя линията от холката към крупата. Гръдният кош трябва да има правилна дължина и дълбочина спрямо тялото, като дълбочината му е приблизително 50% от височината при холката.
Това означава, че доберманът не трябва да бъде прекалено дълъг, мек в гърба или плитък в гърдите. Правилният корпус дава стабилност, сила и добра основа за движение.
Главата на добермана трябва да бъде силна и пропорционална на тялото. Погледната отгоре, тя има форма на тъп клин. Черепът не трябва да бъде груб, прекалено тесен, прекалено къс или прекалено дълъг. Стопът трябва да бъде лек, но видим.
Муцуната трябва да бъде добре развита и в правилна пропорция с горната част на главата. Устните са плътно прилепнали. Челюстите трябва да бъдат силни и широки. Стандартът изисква ножична захапка и 42 правилно разположени зъба с нормален размер.
Очите са средно големи, овални и тъмни. При кафявите добермани се допускат по-светли нюанси. Ушите по действащия FCI стандарт се оставят естествени, с подходящ размер, поставени високо от двете страни на черепа и в идеалния случай прилепнали към бузите. Опашката също се оставя естествена и идеално се носи високо в лека извивка.
Изразът на добермана трябва да бъде уверен и решителен, но не агресивен. Това разграничение е важно. Породният тип не означава нервност, прекалена острота или неконтролируем темперамент.
Движението има специално значение за добермана, защото показва както екстериора, така и работната пригодност. По стандарт походката трябва да бъде еластична, елегантна, пъргава, свободна и покриваща терен. Предните крайници трябва да изнасят напред, а задницата да дава достатъчен еластичен тласък.
При движение трябва да има стабилен гръб, здрави връзки и стабилни стави. Ако кучето се движи нехармонично, това е проблем за оценката. В стандарта е посочено, че нехармонично движение, особено иноход, се счита за недостатък.
Стойката на добермана трябва да показва баланс. Предните крайници, гледани от всички страни, трябва да бъдат почти прави, вертикални към земята и силно развити. Задните крайници трябва да бъдат прави и паралелни, с добре развита мускулатура.
Затова изложбената оценка не се свежда до стойка на ринга. Съдията гледа цялото куче – как е изградено, как се движи, как стои, как реагира и доколко отделните части са в баланс. За бъдещия стопанин това може да се види най-лесно в движение, а не само на снимка. В галерията могат да се покажат кучета в стойка, движение и изложбена среда.
FCI стандартът посочва конкретни размери за добермана:
| Пол | Височина при холката | Тегло |
|---|---|---|
| Male | 68-72 см | около 40-45 кг |
| Female | 63-68 см | около 32-35 кг |
Средният размер е желан. Стандартът не насърчава крайности – нито прекалено големи, нито прекалено дребни кучета. Отклонение от размера до 2 см води до понижаване на качествената оценка, а отклонение с повече от 2 см над или под стандарта е дисквалифициращ недостатък.
Козината на добермана трябва да бъде къса, твърда, гъста, гладка и плътно прилепнала към тялото. Подкосъм не е позволен. Това е част от чистия и елегантен силует на породата.
По FCI стандарт доберманът се развъжда в 2 цветови разновидности – черен или кафяв с ръждивочервени, ясно ограничени и чисти подпалвания. Те трябва да бъдат видими по муцуната, бузите, над очите, на гърлото, предгърдите, крайниците, вътрешната страна на бедрата, предмишниците и под опашката.
Неясни, размити или твърде светли подпалвания, прекалено големи петна, дълга, мека или рядка козина са отклонения от желания породен тип.
На изложба съдията не гледа само дали кучето е красиво на снимка. Оценява се цялостното съответствие със стандарта. Това включва формат, костна система, мускулатура, глава, захапка, очи, уши, шия, гръб, гръден кош, крайници, лапи, движение, козина, цвят и поведение.
Изложбеното качество означава, че кучето има потенциал да отговаря добре на стандарта и да бъде представяно на ринг. Това не е гаранция за титли. Резултатите зависят от развитието на кучето, подготовката, състоянието в деня на изложбата, конкуренцията и оценката на съдията.
При добермана се търси баланс. Едно куче може да има силна глава, но да губи от оценката заради слаб гръб, неправилно движение или нестабилно поведение. Добрата стойка не компенсира слабия породен израз. Затова качеството на кучето се преценява в цялост, а не по отделен белег.
Повече примери за породен тип могат да се видят в страницата нашите шампиони.
В стандарта са описани и отклоненията, които влияят на оценката. Всяко отклонение от породния тип е недостатък, чиято тежест се преценява според степента на отклонение и влиянието върху здравето, благополучието и работната пригодност на кучето.
Като недостатъци се посочват липса на полов диморфизъм, твърде лека или твърде тежка конструкция, слаби кости, неправилна глава, слаб гръб, недостатъчна дълбочина или ширина на гърдите, неправилни ъгли, меки лапи, неясни подпалвания, неподходяща козина и нехармонично движение.
Дисквалифициращи отклонения са агресивност или прекалена страхливост, ясно изразени физически или поведенчески аномалии, жълти или различно оцветени очи, неправилна захапка, определена липса на зъби, бели петна, видим подкосъм и отклонение в размера с повече от 2 см над или под стандарта.
Породният стандарт не е само изложбен критерий. Той е и ориентир за отговорно развъждане. Доберманът трябва да бъде не само красив, но и функционален, здрав, стабилен и типичен за породата.
FCI стандартът посочва, че за развъждане трябва да се използват само функционално и клинично здрави кучета с породна конформация. Това е особено важно при добермана, защото породата изисква правилен баланс между екстериор, характер, движение и работна пригодност.
За бъдещия стопанин стандартът помага да разбере какво стои зад думите „породен тип“ и „изложбено качество“. Когато се избира кученце, въпросът не е само в цвета, пола или първото впечатление. Важни са произходът, здравето, характерът, развитието и работата на развъдника. Информация за налични кученца може да се следи в страницата кучета за продажба.
Холка – най-високата точка на гърба при основата на шията, от която се измерва височината на кучето.
Корпус – тялото на кучето без главата, шията, крайниците и опашката.
Крупа – задната горна част на тялото, между поясницата и основата на опашката.
Предгърди – предната част на гръдния кош, видима между раменете.
Подпалвания – ръждивочервените маркировки при черен или кафяв доберман.
Ножична захапка – правилна захапка, при която горните резци плътно припокриват долните.
Иноход – нехармоничен начин на движение, при който предният и задният крайник от една и съща страна се движат едновременно.
Доберманът трябва да бъде средно голям, силен, мускулест, елегантен и почти квадратен по пропорции. Той трябва да има стабилен характер, уверен израз, правилна конструкция и свободно, еластично движение.
По FCI стандарт височината при холката на мъжкия доберман е 68-72 см. Желан е среден размер.
По FCI стандарт височината при холката на женския доберман е 63-68 см. Желан е среден размер.
Изложбено качество означава, че кучето има породен тип, правилни пропорции, добра структура, коректно движение и поведение, които позволяват представяне на изложба. Това не означава автоматично шампионска титла, а потенциал за оценяване според стандарта.
Ако търсите доберман от развъдник с документиран произход, можете да разгледате наличните кучила и очакваните връзки в DI Valle Pica Doberman’s. Родителите на кученцата са изложбено проверени добермани с международни титли. Профилите на всяко куче – произход, резултати и здравни данни – са достъпни в секцията Our Champions. Наличните кученца и очакваните кучила са публикувани в секцията Dogs for Sale.
